27 dic 2004, 17:22

Стефанов ден

  Poesía
1.2K 0 2

      

            /на Стефан Кръстев/

 

С топъл дъх дълбаем във пространството,

Тишината ... ни изказва в име.

Ехото ... на стъпките от странството

Фонограма е. По нея ще вървиме.

А от звуците - градим познанството,

Непривикнали да си мълчим.

От сърце ... в сърце се преоткриваме,

В неизказаност - докрай горим ...

 

Днес, притихнали ... до теб присядаме,

Едногласно, да те поздравим:

Нека в радост носиш името си Стефане!

 

Честит празник на всички именници!

С най-добри пожелания!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...