Dec 27, 2004, 5:22 PM

Стефанов ден

  Poetry
1.2K 0 2

      

            /на Стефан Кръстев/

 

С топъл дъх дълбаем във пространството,

Тишината ... ни изказва в име.

Ехото ... на стъпките от странството

Фонограма е. По нея ще вървиме.

А от звуците - градим познанството,

Непривикнали да си мълчим.

От сърце ... в сърце се преоткриваме,

В неизказаност - докрай горим ...

 

Днес, притихнали ... до теб присядаме,

Едногласно, да те поздравим:

Нека в радост носиш името си Стефане!

 

Честит празник на всички именници!

С най-добри пожелания!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...