Стената изгражда се
лека-полека,
а народът разгражда се
сякаш от няколко века.
Стената на недоверието,
но и на безнадежността,
на презрението,
но и на търпимостта.
Строителите ù са десетки
свирепи, продажни и алчни,
но не хора, а марионетки!
И с искрена злоба
те тухли в стената редят,
а тухлите - това са хора
с надежда, че ще я срутят.
Тухлите в кръв се редят,
но сред тях има и гневни,
които се противят.
Бавно стената нараства,
от мъка тухлите ропотно стенат,
чуждият интерес не спира да властва,
а тухлите трябва народ да станат.
Дано скоро народът се изгради,
и стената да я разруши!
© M. I. Todos los derechos reservados