Nov 21, 2013, 8:20 PM  

Стената

  Poetry » Civic
1.1K 1 2

Стената изгражда се

лека-полека,

а народът разгражда се

сякаш от няколко века.

 

Стената на недоверието,

но и на безнадежността,

на презрението,

но и на търпимостта.

 

Строителите ù са десетки

свирепи, продажни и алчни,

но не хора, а марионетки!


И с искрена злоба

те тухли в стената редят,

а тухлите - това са хора

с надежда, че ще  я срутят.

 

Тухлите в кръв се редят,

но сред тях има и гневни,

които се противят.


Бавно стената нараства,

от мъка тухлите ропотно стенат,

чуждият интерес не спира да властва,

а тухлите трябва народ да станат.

 

Дано скоро народът се изгради,

и стената да я разруши!

 
 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© M. I. All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Tear down the wall, tear down the wall..."(така ли се пишеше на английски?) Я, по- добре -"Съборете стената..." Хареса ми, въпреки че не вярвам че скоро нашия народ би съборил каквато и да било Стена (прекалено сме мижави май...)
  • Дано!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...