Когато остана сама, мисля за теб,
шепна, крещя, стена, умирам бавно,
но само тогава чувствам сърдечния ти трепет,
устните ти до моите, умовете ни единни като листа на роза.
Най-боли тогава, когато те се разделят за нечии интереси.
Необясними пристристия. Лъжовни слова. Пепел!!!
В луната виждам твоите очи.
Умирам бавно и единственото,
за което се сещам, си ти.
Ти ме правиш безсмъртна,
като реещ се Феникс във въздуха.
Но сърцето и душата ми кървят... не, аз нямам сърце!!! ...