7 ene 2008, 9:38

Стереотипен (Кръговратът на Живота)

  Poesía » Otra
1.1K 0 26
Стереотипен
(Кръговратът на Живота)

Стрелките тръгват.
С раждането.
Бавно.
Със писъка на
болка.
От живота.
Стъклата се изтръгват.
Наобратно.
Пясъци се сипят
във поток.

Стрелките сочат.
Късове
пространства.
Пътищата
водят към
Порока.
Стъклата се напукват
и се спраскват.
Пясъци се сипят.
Без посока.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ДА,,,,СЪГЛАСЕН,,,,,
  • "...раждането - бавно...
    Живота
    се изтръгва.
    Наобратно.

    Късове пространства -
    ...
    Се спраскват.
    Без посока."

    Някак си така го прочетох.
    Гласувам за "спраскват"...

  • Да, Тома, благодаря ти, познавам прекрасно стиховете си, а колкото до съгласуването на времената - разминаване няма. Едното е - физическата, веществената пролет, която още не е дошла, а - другото - тази в душата, която настъпва сега...Изпипвам подобни неща, обикновено работя стиховете си дълго и внимателно. Приемам градивна критика, когато е поднесена от човек с достатъчно познания не само в областта, наречена "Теория на поезията", но и в сферата на литературата изобщо. Рутината е важна, а тя изисква много четене, много писане и...натрупани годинки. Ренцензии на поезия се правят изключително трудно, аз - лично не се наемам. Другото вече е талант -безспорно най-важното тук. Аз очаквам от теб разнообразни внушения и изпълнение и ги получавам.
  • Ах, тези стрелки на часовника!Колко философия се крие в тях...Поздравления, Тома!
  • Безсрамник!...А тва дори беше комплимент(преди да го опорочиш така)

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...