Jan 7, 2008, 9:38 AM

Стереотипен (Кръговратът на Живота)

  Poetry » Other
1.1K 0 26
Стереотипен
(Кръговратът на Живота)

Стрелките тръгват.
С раждането.
Бавно.
Със писъка на
болка.
От живота.
Стъклата се изтръгват.
Наобратно.
Пясъци се сипят
във поток.

Стрелките сочат.
Късове
пространства.
Пътищата
водят към
Порока.
Стъклата се напукват
и се спраскват.
Пясъци се сипят.
Без посока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • ДА,,,,СЪГЛАСЕН,,,,,
  • "...раждането - бавно...
    Живота
    се изтръгва.
    Наобратно.

    Късове пространства -
    ...
    Се спраскват.
    Без посока."

    Някак си така го прочетох.
    Гласувам за "спраскват"...

  • Да, Тома, благодаря ти, познавам прекрасно стиховете си, а колкото до съгласуването на времената - разминаване няма. Едното е - физическата, веществената пролет, която още не е дошла, а - другото - тази в душата, която настъпва сега...Изпипвам подобни неща, обикновено работя стиховете си дълго и внимателно. Приемам градивна критика, когато е поднесена от човек с достатъчно познания не само в областта, наречена "Теория на поезията", но и в сферата на литературата изобщо. Рутината е важна, а тя изисква много четене, много писане и...натрупани годинки. Ренцензии на поезия се правят изключително трудно, аз - лично не се наемам. Другото вече е талант -безспорно най-важното тук. Аз очаквам от теб разнообразни внушения и изпълнение и ги получавам.
  • Ах, тези стрелки на часовника!Колко философия се крие в тях...Поздравления, Тома!
  • Безсрамник!...А тва дори беше комплимент(преди да го опорочиш така)

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...