Jan 7, 2008, 9:38 AM

Стереотипен (Кръговратът на Живота)

  Poetry » Other
1.1K 0 26
Стереотипен
(Кръговратът на Живота)

Стрелките тръгват.
С раждането.
Бавно.
Със писъка на
болка.
От живота.
Стъклата се изтръгват.
Наобратно.
Пясъци се сипят
във поток.

Стрелките сочат.
Късове
пространства.
Пътищата
водят към
Порока.
Стъклата се напукват
и се спраскват.
Пясъци се сипят.
Без посока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • ДА,,,,СЪГЛАСЕН,,,,,
  • "...раждането - бавно...
    Живота
    се изтръгва.
    Наобратно.

    Късове пространства -
    ...
    Се спраскват.
    Без посока."

    Някак си така го прочетох.
    Гласувам за "спраскват"...

  • Да, Тома, благодаря ти, познавам прекрасно стиховете си, а колкото до съгласуването на времената - разминаване няма. Едното е - физическата, веществената пролет, която още не е дошла, а - другото - тази в душата, която настъпва сега...Изпипвам подобни неща, обикновено работя стиховете си дълго и внимателно. Приемам градивна критика, когато е поднесена от човек с достатъчно познания не само в областта, наречена "Теория на поезията", но и в сферата на литературата изобщо. Рутината е важна, а тя изисква много четене, много писане и...натрупани годинки. Ренцензии на поезия се правят изключително трудно, аз - лично не се наемам. Другото вече е талант -безспорно най-важното тук. Аз очаквам от теб разнообразни внушения и изпълнение и ги получавам.
  • Ах, тези стрелки на часовника!Колко философия се крие в тях...Поздравления, Тома!
  • Безсрамник!...А тва дори беше комплимент(преди да го опорочиш така)

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...