7.01.2008 г., 9:38

Стереотипен (Кръговратът на Живота)

1.1K 0 26
Стереотипен
(Кръговратът на Живота)

Стрелките тръгват.
С раждането.
Бавно.
Със писъка на
болка.
От живота.
Стъклата се изтръгват.
Наобратно.
Пясъци се сипят
във поток.

Стрелките сочат.
Късове
пространства.
Пътищата
водят към
Порока.
Стъклата се напукват
и се спраскват.
Пясъци се сипят.
Без посока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ДА,,,,СЪГЛАСЕН,,,,,
  • "...раждането - бавно...
    Живота
    се изтръгва.
    Наобратно.

    Късове пространства -
    ...
    Се спраскват.
    Без посока."

    Някак си така го прочетох.
    Гласувам за "спраскват"...

  • Да, Тома, благодаря ти, познавам прекрасно стиховете си, а колкото до съгласуването на времената - разминаване няма. Едното е - физическата, веществената пролет, която още не е дошла, а - другото - тази в душата, която настъпва сега...Изпипвам подобни неща, обикновено работя стиховете си дълго и внимателно. Приемам градивна критика, когато е поднесена от човек с достатъчно познания не само в областта, наречена "Теория на поезията", но и в сферата на литературата изобщо. Рутината е важна, а тя изисква много четене, много писане и...натрупани годинки. Ренцензии на поезия се правят изключително трудно, аз - лично не се наемам. Другото вече е талант -безспорно най-важното тук. Аз очаквам от теб разнообразни внушения и изпълнение и ги получавам.
  • Ах, тези стрелки на часовника!Колко философия се крие в тях...Поздравления, Тома!
  • Безсрамник!...А тва дори беше комплимент(преди да го опорочиш така)

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...