7 янв. 2008 г., 09:38

Стереотипен (Кръговратът на Живота)

1.1K 0 26
Стереотипен
(Кръговратът на Живота)

Стрелките тръгват.
С раждането.
Бавно.
Със писъка на
болка.
От живота.
Стъклата се изтръгват.
Наобратно.
Пясъци се сипят
във поток.

Стрелките сочат.
Късове
пространства.
Пътищата
водят към
Порока.
Стъклата се напукват
и се спраскват.
Пясъци се сипят.
Без посока.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ДА,,,,СЪГЛАСЕН,,,,,
  • "...раждането - бавно...
    Живота
    се изтръгва.
    Наобратно.

    Късове пространства -
    ...
    Се спраскват.
    Без посока."

    Някак си така го прочетох.
    Гласувам за "спраскват"...

  • Да, Тома, благодаря ти, познавам прекрасно стиховете си, а колкото до съгласуването на времената - разминаване няма. Едното е - физическата, веществената пролет, която още не е дошла, а - другото - тази в душата, която настъпва сега...Изпипвам подобни неща, обикновено работя стиховете си дълго и внимателно. Приемам градивна критика, когато е поднесена от човек с достатъчно познания не само в областта, наречена "Теория на поезията", но и в сферата на литературата изобщо. Рутината е важна, а тя изисква много четене, много писане и...натрупани годинки. Ренцензии на поезия се правят изключително трудно, аз - лично не се наемам. Другото вече е талант -безспорно най-важното тук. Аз очаквам от теб разнообразни внушения и изпълнение и ги получавам.
  • Ах, тези стрелки на часовника!Колко философия се крие в тях...Поздравления, Тома!
  • Безсрамник!...А тва дори беше комплимент(преди да го опорочиш така)

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...