Стих
Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни,
вдъхнови го за миг поне,
насложената болка да целуне -
полъха на твоите криле.
Тайничко ще се надявам, че ще можеш
да го погалиш - утешиш.
И от този кратък, нежен допир -
отново да се възродиш.
Дори сълза гореща да отрони
от тъжни строфи - размисъл горчив...
Животът със добро и зло се бори,
но твори най-истинския стих!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
