3.09.2011 г., 14:04 ч.

Стих 

  Поезия
356 0 3

Ще те пусна, няма да те крия,

криле ти давам - безкрайна свобода,

може някой със очи да те изпие,

да лумне в огън - нечия душа.

 

Докосвай душевните му струни,

вдъхнови го за миг поне,

насложената болка да целуне -

полъха на твоите криле.

 

Тайничко ще се надявам, че ще можеш

да го погалиш - утешиш.

И от този кратък, нежен допир -

отново да се възродиш.

 

Дори сълза гореща да отрони

от тъжни строфи - размисъл горчив...

Животът със добро и зло се бори,

но твори най-истинския стих!

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??