3 сент. 2011 г., 14:04

Стих

673 0 3

Ще те пусна, няма да те крия,

криле ти давам - безкрайна свобода,

може някой със очи да те изпие,

да лумне в огън - нечия душа.

 

Докосвай душевните му струни,

вдъхнови го за миг поне,

насложената болка да целуне -

полъха на твоите криле.

 

Тайничко ще се надявам, че ще можеш

да го погалиш - утешиш.

И от този кратък, нежен допир -

отново да се възродиш.

 

Дори сълза гореща да отрони

от тъжни строфи - размисъл горчив...

Животът със добро и зло се бори,

но твори най-истинския стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...