5 mar 2024, 8:38

Стих, написан на салфетка

704 4 2

СТИХ, НАПИСАН НА САЛФЕТКА

 

След теб запомних джемпър на цветя,

бакшиша, който ти след миг стопира,

и как една мушичка връхлетя

във моята прощална халба с бира,

и келнерчето с глупавия фрак,

девойчицата, слязла от пилона,

доде Джо Кокър в дрезгавия мрак

се мъчеше да счупи микрофона,

запомних ти чашлето от кафе,

 

парченцето препечена тригуна,

и сепарето в черно кадифе,

където аз несръчно те целунах,

как смъкнах таке, яке от велур,

и те поканих малко да подансим –

и жадно дишах твоя „Hot Couture”

със най-различни пролетни нюанси,

след туй – не помня, май, че се напих,

и не платих закръглената сметка...

 

А този мой печално трезвен стих

написах го на твоята салфетка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честит Рожден Ден, Валери!!!
  • Честит рожден ден, Валюше, още много години да ни топлят стиховете ти и да ни учиш на поетично маойсторство!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...