10 oct 2012, 12:13

Стих от сърце

  Poesía
932 0 1

Забравих да пиша, защото те чаках,

но ти и да искаш, едва ли ще можеш

да видиш, че гордата в мене не плаче, 

а в рими споделя какво я тревожи.

 

Да чуеш страха и в усмихнати думи, 

да видиш сълзи от любимата песен, 

да бъдеш по-траен от тена през юли, 

а не като него безследно изчезнал.

 

Но ти не дойде, а стихът боли ме, 

роден от мечта, в която те срещнах;

за някои насмешлив, за други - наивен, 

за мен - от сърце, тъй както усещах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...