10 окт. 2012 г., 12:13

Стих от сърце

930 0 1

Забравих да пиша, защото те чаках,

но ти и да искаш, едва ли ще можеш

да видиш, че гордата в мене не плаче, 

а в рими споделя какво я тревожи.

 

Да чуеш страха и в усмихнати думи, 

да видиш сълзи от любимата песен, 

да бъдеш по-траен от тена през юли, 

а не като него безследно изчезнал.

 

Но ти не дойде, а стихът боли ме, 

роден от мечта, в която те срещнах;

за някои насмешлив, за други - наивен, 

за мен - от сърце, тъй както усещах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...