Забравих да пиша, защото те чаках,
но ти и да искаш, едва ли ще можеш
да видиш, че гордата в мене не плаче,
а в рими споделя какво я тревожи.
Да чуеш страха и в усмихнати думи,
да видиш сълзи от любимата песен,
да бъдеш по-траен от тена през юли,
а не като него безследно изчезнал.
Но ти не дойде, а стихът боли ме,
роден от мечта, в която те срещнах;
за някои насмешлив, за други - наивен,
за мен - от сърце, тъй както усещах...
© Елица All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
