Забравих да пиша, защото те чаках,
но ти и да искаш, едва ли ще можеш
да видиш, че гордата в мене не плаче,
а в рими споделя какво я тревожи.
Да чуеш страха и в усмихнати думи,
да видиш сълзи от любимата песен,
да бъдеш по-траен от тена през юли,
а не като него безследно изчезнал.
Но ти не дойде, а стихът боли ме,
роден от мечта, в която те срещнах;
за някои насмешлив, за други - наивен,
за мен - от сърце, тъй както усещах...