Стих по пълнолуние
Obra no adecuada para menores de 18 años
Една звезда на небосклона
величествено заблестя
и ти излизаш на балкона
с цигара, палната, в уста.
А светлината на съседния
прозиращ в дрехи лампион,
екран за мен – студента – бедния,
безплатен филм бе в Одеон.
Между саксии, притаил се,
зад бухналите ми цветя,
поемах на веслата нилски
с египетската ти гърда.
Очи да махна – нямам сили.
Пулсар космичен беше ти
с бедра – изваяни кокили,
лице – с божествени черти.
В полата с цепнатата гънка,
с коси, разпуснати, пред сън,
те вземах, с талията тънка,
за Клеопатра, Макферсън.
И дълго, дълго те визирах,
опит от аромата мил.
Рамзес неистово пулсира
под пирамидата край Нил.
На фас от твоята цигара
наподобава след това.
Позната песен, стара, стара
преди да бъде светлина.
Сега разбирате защо съм
колосвал прания чаршаф
и млади сили в сън прахосвал
с Рамзес, по воински корав!?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
