Стих по пълнолуние
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Една звезда на небосклона
величествено заблестя
и ти излизаш на балкона
с цигара, палната, в уста.
А светлината на съседния
прозиращ в дрехи лампион,
екран за мен – студента – бедния,
безплатен филм бе в Одеон.
Между саксии, притаил се,
зад бухналите ми цветя,
поемах на веслата нилски
с египетската ти гърда.
Очи да махна – нямам сили.
Пулсар космичен беше ти
с бедра – изваяни кокили,
лице – с божествени черти.
В полата с цепнатата гънка,
с коси, разпуснати, пред сън,
те вземах, с талията тънка,
за Клеопатра, Макферсън.
И дълго, дълго те визирах,
опит от аромата мил.
Рамзес неистово пулсира
под пирамидата край Нил.
На фас от твоята цигара
наподобава след това.
Позната песен, стара, стара
преди да бъде светлина.
Сега разбирате защо съм
колосвал прания чаршаф
и млади сили в сън прахосвал
с Рамзес, по воински корав!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
