4 июл. 2015 г., 06:15  

Стих по пълнолуние

1.3K 0 2

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Една звезда на небосклона

величествено заблестя

и ти излизаш на балкона

с цигара, палната, в уста.

 

А светлината на съседния

прозиращ в дрехи лампион,

екран за мен – студента – бедния,

безплатен филм бе в Одеон.

 

Между саксии, притаил се,

зад бухналите ми цветя,

поемах на веслата нилски

с египетската ти гърда.

 

Очи да махна – нямам сили.

Пулсар космичен беше ти

с бедра – изваяни кокили,

лице – с божествени черти.

 

В полата с цепнатата гънка,

с коси, разпуснати, пред сън,

те вземах, с талията тънка,

за Клеопатра, Макферсън.

 

И дълго, дълго те визирах,

опит от аромата мил.

Рамзес неистово пулсира

под пирамидата край Нил.

 

На фас от твоята цигара

наподобава след това.

Позната песен, стара, стара

преди да бъде светлина.

 

Сега разбирате защо съм

колосвал прания чаршаф

и млади сили в сън прахосвал

с Рамзес, по воински корав!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...