4 июл. 2015 г., 06:15  

Стих по пълнолуние

1.3K 0 2

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Една звезда на небосклона

величествено заблестя

и ти излизаш на балкона

с цигара, палната, в уста.

 

А светлината на съседния

прозиращ в дрехи лампион,

екран за мен – студента – бедния,

безплатен филм бе в Одеон.

 

Между саксии, притаил се,

зад бухналите ми цветя,

поемах на веслата нилски

с египетската ти гърда.

 

Очи да махна – нямам сили.

Пулсар космичен беше ти

с бедра – изваяни кокили,

лице – с божествени черти.

 

В полата с цепнатата гънка,

с коси, разпуснати, пред сън,

те вземах, с талията тънка,

за Клеопатра, Макферсън.

 

И дълго, дълго те визирах,

опит от аромата мил.

Рамзес неистово пулсира

под пирамидата край Нил.

 

На фас от твоята цигара

наподобава след това.

Позната песен, стара, стара

преди да бъде светлина.

 

Сега разбирате защо съм

колосвал прания чаршаф

и млади сили в сън прахосвал

с Рамзес, по воински корав!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...