Защо ли е това презрение
към опитите да мълча?
Запазвам своето търпение,
а искам вик - но докога?
Нали желанието загива,
щом няма път да литне,
за ярост поривите спират,
щом аз сама успявам да ги ритам.
Не искам тиха, отегчена,
безгласно, кротко да заспя,
но няма как, ако стоя смирена,
света със стих да променя.
2.01.2009г.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados