Razkolnikova (Ангелина Кънчева) Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121
Jan 2, 2009, 4:02 PM

Стих-протест

  Poetry » Other
730 0 5

Защо ли е това презрение

към опитите да мълча?

Запазвам своето търпение,

а искам вик - но докога?

 

 

Нали желанието загива,

щом няма път да литне,

за ярост поривите спират,

щом аз сама успявам да ги ритам.

 

 

Не искам тиха, отегчена,

безгласно, кротко да заспя,

но няма как, ако стоя смирена,

света със стих да променя.

 

 

2.01.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • aLmA_mUeRtA (Ив)
    aLmA_mUeRtA (Ив)
    Много е хубаво! Светът не се променя със стихове- да! Иначе досега, охооо, колко хубав и добър щеше да бъде! Обаче ние, хората, се променяме чрез стиховете. Или поне се надявам...
  • Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
    Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
    Благодаря за хубавите думи! Относно протеста,можеби сама съм си признала в стиха,че самият той не е решение,но... безсилието е нужно,за да разбереш колко си силен... А светът,ако има повече поети,ще е поне малко по-красив!За другото- природата ще си каже думата...
  • TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    Няма как, но дали? Пожелавам ти успех ,светът има нужда от спасение... и от такива стихове!
  • Жулли (Юлия Димитрова)
    Жулли (Юлия Димитрова)
    Много хубаво!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Да, стихът ти е протест!
    Но дали е решение - в стих...?

    Имаш я силата!
    Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0