2 янв. 2009 г., 16:02

Стих-протест

732 0 5

Защо ли е това презрение

към опитите да мълча?

Запазвам своето търпение,

а искам вик - но докога?

 

 

Нали желанието загива,

щом няма път да литне,

за ярост поривите спират,

щом аз сама успявам да ги ритам.

 

 

Не искам тиха, отегчена,

безгласно, кротко да заспя,

но няма как, ако стоя смирена,

света със стих да променя.

 

 

2.01.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво! Светът не се променя със стихове- да! Иначе досега, охооо, колко хубав и добър щеше да бъде! Обаче ние, хората, се променяме чрез стиховете. Или поне се надявам...
  • Благодаря за хубавите думи! Относно протеста,можеби сама съм си признала в стиха,че самият той не е решение,но... безсилието е нужно,за да разбереш колко си силен... А светът,ако има повече поети,ще е поне малко по-красив!За другото- природата ще си каже думата...
  • Няма как, но дали? Пожелавам ти успех ,светът има нужда от спасение... и от такива стихове!
  • Много хубаво!
  • Да, стихът ти е протест!
    Но дали е решение - в стих...?

    Имаш я силата!
    Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...