С тебе, Любими, животът горчив
за мене е толкова сладък.
Даже червеното вино със теб
отпито, Любими, наслажда.
Когато се спъвам, е в пясък златист
и сякаш не падам, а литвам!
Дойда ли в твоите силни ръце,
страхът в мене просто утихва.
С тебе, Любими, студените дни
за миг в зимен сън отминават.
Дори ветровете сърдити със теб
косите ми с пръсти погалват.
Без тебе, любими, не мога и ден
и когато сама аз оставам,
не спирам да мисля секунда за теб
и в това време стих ти дарявам.
© Росица Иванова Todos los derechos reservados