26 jul 2009, 15:14

Стих в пиянство

  Poesía » Otra
752 0 1

Пияна от любов

целувка - мъртъв зов,

седя и стих редя

под нощна ведрина.

 

 

Часовникът звъни,

но в мене глух трепти

сигналът на желание,

крещящ "не си върви! "

 

 

Объркани в нощта

стоим, но докога?

Ще бъдеш ли за мене

спасителна звезда?

 

 

Мечтая да си с мен,

не само днес, пиян,

а утре също, верен

на слънце, ум и свян.

 

 

Но мисля си - дали?

Пий облаци, мълчи!

Това е миг на щастие,

вземи го и върви!

 

 

Преструвка, ала дар,

заблуда от шамар!

Но в шарки и боя,

по-жив репертоар!

 

 

Така, че се бори

със ревност и мечти,

безкрайно нужни, трепетни,

в действителност - лъжи.

 

 

Знам, грешно тълкувание е,

но има обаяние!

Тъй сладостно е само

в подобно състояние.

 

 

 

 

 

 

 

25.07.2009г.

София, Младост

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....