Пияна от любов

целувка - мъртъв зов,

седя и стих редя

под нощна ведрина.

Часовникът звъни,

но в мене глух трепти

сигналът на желание,

крещящ "не си върви! "

Объркани в нощта

стоим, но докога?

Ще бъдеш ли за мене

спасителна звезда?

Мечтая да си с мен,

не само днес, пиян,

а утре също, верен

на слънце, ум и свян.

Но мисля си - дали?

Пий облаци, мълчи!

Това е миг на щастие,

вземи го и върви!

Преструвка, ала дар,

заблуда от шамар!

Но в шарки и боя,

по-жив репертоар!

Така, че се бори

със ревност и мечти,

безкрайно нужни, трепетни,

в действителност - лъжи.

Знам, грешно тълкувание е,

но има обаяние!

Тъй сладостно е само

в подобно състояние.

25.07.2009г.

София, Младост