Стих в пиянство
Пияна от любов
целувка - мъртъв зов,
седя и стих редя
под нощна ведрина.
Часовникът звъни,
но в мене глух трепти
сигналът на желание,
крещящ "не си върви! "
Объркани в нощта
стоим, но докога?
Ще бъдеш ли за мене
спасителна звезда?
Мечтая да си с мен,
не само днес, пиян,
а утре също, верен
на слънце, ум и свян.
Но мисля си - дали?
Пий облаци, мълчи!
Това е миг на щастие,
вземи го и върви!
Преструвка, ала дар,
заблуда от шамар!
Но в шарки и боя,
по-жив репертоар!
Така, че се бори
със ревност и мечти,
безкрайно нужни, трепетни,
в действителност - лъжи.
Знам, грешно тълкувание е,
но има обаяние!
Тъй сладостно е само
в подобно състояние.
25.07.2009г.
София, Младост
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
