Стиха ми – с девет котешки души
Тъй драскам си от памтивека,
със стихове изписах и небето.
Съдбата ми ни тежка е, ни лека,
и кръста нося с лекота, додето
описвам с думи прости, непревзето,
това, което нощем ме гнети.
Дали разбираш болката ми ти?
Поспират се, разбрали, не разбрали,
но всеки стих е искрен и сърдечен.
Дали ги помня всичките? Едва ли.
— "Как пък не спря?" – през зъби някой рече.
Умора нямат лудите, човече.
Мечтата им до слънцето лети...
Дали разбираш болката ми ти?
И скитам се, немила и недрага,
и възрастта напомня правилата.
И все се моля Бог да ми помага,
да си изпълня мисията свята,
надеждата да нося над Земята,
дорде в душата въглен жив блести...
Дали разбираш болката ми ти?
Човеко, спри! Послушай за минута,
додето в сиви делници се лута,
душата ти. Обича и греши.
Стиха ми – с девет котешки души,
да не остане болката нечута.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Адмирации, Надя!
-
Усмихваш ме, Наде
Напомня ми на равносметка, която който иска ще прочете, който иска ще подмине, пък злостните думи са прах по вятъра... -
Много хубаво и с интересна постройка.
-
Благодаря, Краси! И на вас, приятели!
-
Толкова е дълбок по съдържание и съвършен при изразяване стихът ти, Наде, че какво да допълня?...Бих искала да го мога и аз така, но...съм от друго тесто. А на теб се радвам, обогатявам се като те чета...А душите са повече от девет, безсмъртен е!
-
Пиши, не спирай -
"Умора нямат лудите, човече" -
Драскай си, не ми пречиш. Небе има за всички🐦
-
Респект, Наде!
-
Много ми хареса, Наде!
-
Разбрала, неразбрала,
понякога при теб се спирам.
Нека болката ти бъде бяла
и стихове за нас да сплиташ...
Всеки по различен начин интерпретира написаното, но когато е искрено се получава чудна поезия, като твоята!
Поздрав, Наде! И скрий някъде метлата -
Истина си е...
Харесах!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
