СТИХОВЕ И ПРОЗА
От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере.
Аз за това на никой не се сърдя,
макар да смятам сам, че съм поет!
И хората аз не разбирам твърде,
ако е иначе, ще съм проклет!
О, хората обичат много думи,
от тях акълът им да се върти!
В устата гледат всеки сладкодумник,
допущат и красивите лъжи!
А смшсъла за тях е само дума,
от истината, често ги боли!
Не е фатално само да я има,
а нещо леко да ги весели!
За прозата това не се изисква,
лавината ни там е от слова!
Парола никаква не се изисква,
не ти е нужна даже и глава!
Там трябват най-красиви думи,
атаката от тях е най напред!
А после са убиващи куршуми
докато ти натрапват своя ред!
В Поезията всичко е по-сложно
и трябва "малко" да се разбере
и трепети в гърбината подкожни,
и чак тогава с нея си добре!
Нещата тук са мъничко по-сложни,
не можеш само с ритъма да спреш
и римите те дебнат неотложно,
със смисъла му да останеш еш!
19.08.2018г.Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados