19 авг. 2018 г., 22:29

Стихове и проза

962 0 1

 

 

 


СТИХОВЕ И ПРОЗА

 

От проза всеки българин разбира,
а често и достойно я чете!
А пък пред стиховете не се спира,
не иска даже да ги разбере.

 

Аз за това на никой не се сърдя,
макар да смятам сам, че съм поет!
И хората аз не разбирам твърде,
ако е иначе, ще съм проклет!

 

О, хората обичат много думи,
от тях акълът им да се върти!
В устата гледат всеки сладкодумник,
допущат и красивите лъжи!

 

А смшсъла за тях е само дума,
от истината, често ги боли!
Не е фатално само да я има,
а нещо леко да ги весели!

 

За прозата  това не се изисква,
лавината ни там е от слова!
Парола никаква не се изисква,
не ти е нужна даже и глава!

 

Там трябват най-красиви думи,
атаката от тях е най напред!
А после са убиващи куршуми
докато ти натрапват своя ред!

 

В Поезията всичко е по-сложно
и трябва "малко" да се разбере
и трепети в гърбината подкожни,
и чак тогава с нея си добре!

 

Нещата тук са мъничко по-сложни,
не можеш само с ритъма да спреш
и римите те дебнат неотложно,
със смисъла му да останеш еш!


 19.08.2018г.Драгойново

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно изказана позиция, а в рими и куплет си е трудна работа. Поздрави! Драгойново е вдъхновяващо място за стихове.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...