21 jun 2014, 13:53

Стихия 

  Poesía » Civil
689 0 2

Продъни се небето,

изля се върху покрива.

Подхлъзна се надолу

по сипея къщурката...

 

Дърветата самотни

ръкавите си пуснаха,

сбогуваха се тихо

и в бързея се спуснаха.

 

И няма вече птиците

къде гнезда да свият.

Отнесе и лозницата

природната стихия.

 

Наведоха се нивите,

а житото зачака.

Земята е горчива,

когато е разплакана.

 

България си сложи

черната забрадка...

Управници-велможи,

къде от тук нататък?

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??