ju58 (Юлия Барашка) ju58 (Юлия Барашка)
85
Jun 21, 2014, 1:53 PM

Стихия

  Poetry » Civic
1.1K 0 2

Продъни се небето,

изля се върху покрива.

Подхлъзна се надолу

по сипея къщурката...

 

Дърветата самотни

ръкавите си пуснаха,

сбогуваха се тихо

и в бързея се спуснаха.

 

И няма вече птиците

къде гнезда да свият.

Отнесе и лозницата

природната стихия.

 

Наведоха се нивите,

а житото зачака.

Земята е горчива,

когато е разплакана.

 

България си сложи

черната забрадка...

Управници-велможи,

къде от тук нататък?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Барашка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0