Продъни се небето,
изля се върху покрива.
Подхлъзна се надолу
по сипея къщурката...
Дърветата самотни
ръкавите си пуснаха,
сбогуваха се тихо
и в бързея се спуснаха.
И няма вече птиците
къде гнезда да свият.
Отнесе и лозницата
природната стихия.
Наведоха се нивите,
а житото зачака.
Земята е горчива,
когато е разплакана.
България си сложи
черната забрадка...
Управници-велможи,
къде от тук нататък?
© Юлия Барашка All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
