ju58 (Юлия Барашка)
85 267
21.06.2014 г., 13:53 ч.

Стихия 

  Поезия » Гражданска
704 0 2

Продъни се небето,

изля се върху покрива.

Подхлъзна се надолу

по сипея къщурката...

 

Дърветата самотни

ръкавите си пуснаха,

сбогуваха се тихо

и в бързея се спуснаха.

 

И няма вече птиците

къде гнезда да свият.

Отнесе и лозницата

природната стихия.

 

Наведоха се нивите,

а житото зачака.

Земята е горчива,

когато е разплакана.

 

България си сложи

черната забрадка...

Управници-велможи,

къде от тук нататък?

© Юлия Барашка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??