Стихия

ju58 (Юлия Барашка)
85 267

21 июн. 2014 г., 13:53

Поэзия » Гражданская

703 0 2

Продъни се небето,

изля се върху покрива.

Подхлъзна се надолу

по сипея къщурката...

Дърветата самотни

ръкавите си пуснаха,

сбогуваха се тихо

и в бързея се спуснаха.

И няма вече птиците

къде гнезда да свият.

Отнесе и лозницата

природната стихия.

Наведоха се нивите,

а житото зачака.

Земята е горчива,

когато е разплакана.

България си сложи

черната забрадка...

Управници-велможи,

къде от тук нататък?