Стихия
Продъни се небето,
изля се върху покрива.
Подхлъзна се надолу
по сипея къщурката...
Дърветата самотни
ръкавите си пуснаха,
сбогуваха се тихо
и в бързея се спуснаха.
И няма вече птиците
къде гнезда да свият.
Отнесе и лозницата
природната стихия.
Наведоха се нивите,
а житото зачака.
Земята е горчива,
когато е разплакана.
България си сложи
черната забрадка...
Управници-велможи,
къде от тук нататък?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Барашка Все права защищены
