12 ago 2012, 0:23

Стихия

  Poesía » Otra
693 0 2

Огън е тя, същински пожар,
хиляди адове не могат я настигна,
помощник коварен е нейният чар,
за който думите едва ли ще стигнат.

Буря е тя! Такъв ураган,
че цял да те разтърси и преобърне,
а ти да стоиш ни жив, ни умрял
и пак да молиш да се върне.

Вълна, цунами - бурна и неукротима,
връхлита изневиделица, а после се покрива,
такава вълна - огромна и неумолима,
а ти пак чакаш на брега да те залива.

Като земята - в корен ще те заплете,
с очарование ще те приласкае,
вътре демон с лице на дете...
докато се усетиш, ще те омае.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Стратфорд Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...