12.08.2012 г., 0:23

Стихия

685 0 2

Огън е тя, същински пожар,
хиляди адове не могат я настигна,
помощник коварен е нейният чар,
за който думите едва ли ще стигнат.

Буря е тя! Такъв ураган,
че цял да те разтърси и преобърне,
а ти да стоиш ни жив, ни умрял
и пак да молиш да се върне.

Вълна, цунами - бурна и неукротима,
връхлита изневиделица, а после се покрива,
такава вълна - огромна и неумолима,
а ти пак чакаш на брега да те залива.

Като земята - в корен ще те заплете,
с очарование ще те приласкае,
вътре демон с лице на дете...
докато се усетиш, ще те омае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Стратфорд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...