12.08.2012 г., 0:23

Стихия

683 0 2

Огън е тя, същински пожар,
хиляди адове не могат я настигна,
помощник коварен е нейният чар,
за който думите едва ли ще стигнат.

Буря е тя! Такъв ураган,
че цял да те разтърси и преобърне,
а ти да стоиш ни жив, ни умрял
и пак да молиш да се върне.

Вълна, цунами - бурна и неукротима,
връхлита изневиделица, а после се покрива,
такава вълна - огромна и неумолима,
а ти пак чакаш на брега да те залива.

Като земята - в корен ще те заплете,
с очарование ще те приласкае,
вътре демон с лице на дете...
докато се усетиш, ще те омае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Стратфорд Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...