Aug 12, 2012, 12:23 AM

Стихия

  Poetry » Other
684 0 2

Огън е тя, същински пожар,
хиляди адове не могат я настигна,
помощник коварен е нейният чар,
за който думите едва ли ще стигнат.

Буря е тя! Такъв ураган,
че цял да те разтърси и преобърне,
а ти да стоиш ни жив, ни умрял
и пак да молиш да се върне.

Вълна, цунами - бурна и неукротима,
връхлита изневиделица, а после се покрива,
такава вълна - огромна и неумолима,
а ти пак чакаш на брега да те залива.

Като земята - в корен ще те заплете,
с очарование ще те приласкае,
вътре демон с лице на дете...
докато се усетиш, ще те омае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина Стратфорд All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...