14 abr 2013, 13:07  

Стихия

1.2K 0 0

Видях искра
и реших, че трябва огън да запаля.
Не помислих за това,
че мога здравата да се опаря.
С главата напред във него се гмурнах
и пламъците му без капка страх прегърнах.
В пожар се мигом огънят превърна
и с длани огнени душата ми обгърна...

Така и не можах да разбера
как от една единствена искра
запалих сякаш цяла гора...
Неконтролируема огнена стихия
душата ми изпепелява ден след ден.
Сякаш някой ми е направил магия,
как така точно на мен?!

 

А трябваше искрата
просто да подмина,

далеч от нея да замина
и когато се върна след време при нея,
ако още я има,
тогава вече да я поема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...