14.04.2013 г., 13:07  

Стихия

1.2K 0 0

Видях искра
и реших, че трябва огън да запаля.
Не помислих за това,
че мога здравата да се опаря.
С главата напред във него се гмурнах
и пламъците му без капка страх прегърнах.
В пожар се мигом огънят превърна
и с длани огнени душата ми обгърна...

Така и не можах да разбера
как от една единствена искра
запалих сякаш цяла гора...
Неконтролируема огнена стихия
душата ми изпепелява ден след ден.
Сякаш някой ми е направил магия,
как така точно на мен?!

 

А трябваше искрата
просто да подмина,

далеч от нея да замина
и когато се върна след време при нея,
ако още я има,
тогава вече да я поема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...