Стихия

Видях искра
и реших, че трябва огън да запаля.
Не помислих за това,
че мога здравата да се опаря.
С главата напред във него се гмурнах
и пламъците му без капка страх прегърнах.
В пожар се мигом огънят превърна
и с длани огнени душата ми обгърна...

Така и не можах да разбера
как от една единствена искра
запалих сякаш цяла гора...
Неконтролируема огнена стихия
душата ми изпепелява ден след ден.
Сякаш някой ми е направил магия,
как така точно на мен?!

А трябваше искрата
просто да подмина,

далеч от нея да замина
и когато се върна след време при нея,
ако още я има,
тогава вече да я поема.