Замайвам се. Когато те поглеждам.
Това е - зная, че си Ти,
Онази Тя - със пагубната нежност,
безмилостно, която, ще ме покори.

Не правя опити да Tе оттласна -
затишието Ти - вести порой.
Пределно вече ми е ясно,
че късно е да мисля за отбой -

Tи яростно във мен ще се разбиваш
и на парчета пръснат аз и слаб,
в усмивката ти, триумфална, ще откривам,
отново целият си свят.

Унищожи ме! Давай! Из основи!
В Душата ми със грохот се разлей.
Сърцето ми да те обича е готово!
Не спирай! И не ме жали! Недей!

Догаряй в мен. До трепет сетен.
Стихийно ти - бушувай и руши.
Ще чакам търпеливо неусетно,
любовния ти гняв да се стиши.

И морния ти жупел ще събирам -
наново бурята да съградя.
Екстаз, делириум или умиране?
Това си Ти - Стихията на Любовта