15 февр. 2019 г., 00:11

Стихия

1.2K 2 1

Замайвам се. Когато те поглеждам.
Това е - зная, че си Ти,
Онази Тя - със пагубната нежност,
безмилостно, която, ще ме покори.

 

Не правя опити да Tе оттласна -
затишието Ти - вести порой.
Пределно вече ми е ясно,
че късно е да мисля за отбой -

 

Tи яростно във мен ще се разбиваш
и на парчета пръснат аз и слаб,
в усмивката ти, триумфална, ще откривам,
отново целият си свят.

 

Унищожи ме! Давай! Из основи!
В Душата ми със грохот се разлей.
Сърцето ми да те обича е готово!
Не спирай! И не ме жали! Недей!

 

Догаряй в мен. До трепет сетен.
Стихийно ти - бушувай и руши.
Ще чакам търпеливо неусетно,
любовния ти гняв да се стиши.

 

И морния ти жупел ще събирам -
наново бурята да съградя.
Екстаз, делириум или умиране?
Това си Ти - Стихията на Любовта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Охрименко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...