Riko
19 4
26 feb 2016, 7:46

Стихия съм 

  Poesía » Filosófica
1134 0 1
Колко пъти досега да съм бил
на място, където сам себе си убил...
изпил живеца на своето сърце,
кървящо силно в двете ми ръце.
Крещящ наум и от мисли пробождан
преминаващ като вятър през стъклени врати
така чупливи, но затворени отдавна.
Стихия съм. Дъждът ме промени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??