26 февр. 2016 г., 07:46

Стихия съм 

  Поэзия » Философская
1064 0 1

Колко пъти досега да съм бил
на място, където сам себе си убил...
изпил живеца на своето сърце,
кървящо силно в двете ми ръце.

Крещящ наум и от мисли пробождан
преминаващ като вятър през стъклени врати
така чупливи, но затворени отдавна.
Стихия съм. Дъждът ме промени!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??