Riko
17 4
Feb 26, 2016, 7:46 AM

Стихия съм 

  Poetry » Phylosophy
962 0 1

Колко пъти досега да съм бил
на място, където сам себе си убил...
изпил живеца на своето сърце,
кървящо силно в двете ми ръце.

Крещящ наум и от мисли пробождан
преминаващ като вятър през стъклени врати
така чупливи, но затворени отдавна.
Стихия съм. Дъждът ме промени!

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??