30 sept 2007, 20:36

Стихията

  Poesía
829 0 10
 

Явила се в Хасково страшна стихия:

тайфун, а със нежно название -  "Рия"!


Свистят ветровете,  плющат дъждовете,

обаче най-силно си патят мъжете!


Пияни от обич, по нощите шарят -

дувари и цели семейства събарят!


А Рия на своята гръд ги стопява -

градини и цели села  наводнява

с мъже разтопени, превърнати в кал!


Без капчица милост, без капчица жал!


Пред тази стихия безсилна съвсем,

подала оставка министър Етем!


Тогава на помощ, макар вече стар,

към Хасково тръгнал самият Ангар! 


Явил се пред нея на белия кон,

от коня си слязъл, направил поклон,

а после в корема й пика забил!


Стихията Рия така укротил!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо така ме изоставяш, Рия?
    Прободе ме -
    и бързаш да се скриеш!
    Щом като искаш, ти се откажи,
    ала за мене план "Б" не важИ!
    Откакто ти сърцето ми плени,
    на мене разумът ми измени!
    И аз за теб на всичко съм готов,
    но само не на отказ от любов!
  • Става страшничко тук... Ще си закрия очите докато сменят кървавата сцена с любовна.
  • Ангар, ти си истински рицар и кавалер. Виртуалните ни закачки на този етап са забавни, с лек еротичен привкус. Но аз се притеснявам да не станем досадни на с. Откровеново с пасовете си. Предлагам ти да преминем на план "Б".
  • В корема и ....Искал си да кажеш "под корема и" може би.Поне аз така го разбрах или греша.Моля да бъда извинен иначе стиха е добър а завършва безсмислено жестоко някакси не хармонира с предните стихове.
  • Да видим! А стиха е много хубав!!!
    Поздрав!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...