30 сент. 2007 г., 20:36

Стихията

822 0 10
 

Явила се в Хасково страшна стихия:

тайфун, а със нежно название -  "Рия"!


Свистят ветровете,  плющат дъждовете,

обаче най-силно си патят мъжете!


Пияни от обич, по нощите шарят -

дувари и цели семейства събарят!


А Рия на своята гръд ги стопява -

градини и цели села  наводнява

с мъже разтопени, превърнати в кал!


Без капчица милост, без капчица жал!


Пред тази стихия безсилна съвсем,

подала оставка министър Етем!


Тогава на помощ, макар вече стар,

към Хасково тръгнал самият Ангар! 


Явил се пред нея на белия кон,

от коня си слязъл, направил поклон,

а после в корема й пика забил!


Стихията Рия така укротил!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо така ме изоставяш, Рия?
    Прободе ме -
    и бързаш да се скриеш!
    Щом като искаш, ти се откажи,
    ала за мене план "Б" не важИ!
    Откакто ти сърцето ми плени,
    на мене разумът ми измени!
    И аз за теб на всичко съм готов,
    но само не на отказ от любов!
  • Става страшничко тук... Ще си закрия очите докато сменят кървавата сцена с любовна.
  • Ангар, ти си истински рицар и кавалер. Виртуалните ни закачки на този етап са забавни, с лек еротичен привкус. Но аз се притеснявам да не станем досадни на с. Откровеново с пасовете си. Предлагам ти да преминем на план "Б".
  • В корема и ....Искал си да кажеш "под корема и" може би.Поне аз така го разбрах или греша.Моля да бъда извинен иначе стиха е добър а завършва безсмислено жестоко някакси не хармонира с предните стихове.
  • Да видим! А стиха е много хубав!!!
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...