Sep 30, 2007, 8:36 PM

Стихията

  Poetry
826 0 10
 

Явила се в Хасково страшна стихия:

тайфун, а със нежно название -  "Рия"!


Свистят ветровете,  плющат дъждовете,

обаче най-силно си патят мъжете!


Пияни от обич, по нощите шарят -

дувари и цели семейства събарят!


А Рия на своята гръд ги стопява -

градини и цели села  наводнява

с мъже разтопени, превърнати в кал!


Без капчица милост, без капчица жал!


Пред тази стихия безсилна съвсем,

подала оставка министър Етем!


Тогава на помощ, макар вече стар,

към Хасково тръгнал самият Ангар! 


Явил се пред нея на белия кон,

от коня си слязъл, направил поклон,

а после в корема й пика забил!


Стихията Рия така укротил!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо така ме изоставяш, Рия?
    Прободе ме -
    и бързаш да се скриеш!
    Щом като искаш, ти се откажи,
    ала за мене план "Б" не важИ!
    Откакто ти сърцето ми плени,
    на мене разумът ми измени!
    И аз за теб на всичко съм готов,
    но само не на отказ от любов!
  • Става страшничко тук... Ще си закрия очите докато сменят кървавата сцена с любовна.
  • Ангар, ти си истински рицар и кавалер. Виртуалните ни закачки на този етап са забавни, с лек еротичен привкус. Но аз се притеснявам да не станем досадни на с. Откровеново с пасовете си. Предлагам ти да преминем на план "Б".
  • В корема и ....Искал си да кажеш "под корема и" може би.Поне аз така го разбрах или греша.Моля да бъда извинен иначе стиха е добър а завършва безсмислено жестоко някакси не хармонира с предните стихове.
  • Да видим! А стиха е много хубав!!!
    Поздрав!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...