30.09.2007 г., 20:36

Стихията

825 0 10
 

Явила се в Хасково страшна стихия:

тайфун, а със нежно название -  "Рия"!


Свистят ветровете,  плющат дъждовете,

обаче най-силно си патят мъжете!


Пияни от обич, по нощите шарят -

дувари и цели семейства събарят!


А Рия на своята гръд ги стопява -

градини и цели села  наводнява

с мъже разтопени, превърнати в кал!


Без капчица милост, без капчица жал!


Пред тази стихия безсилна съвсем,

подала оставка министър Етем!


Тогава на помощ, макар вече стар,

към Хасково тръгнал самият Ангар! 


Явил се пред нея на белия кон,

от коня си слязъл, направил поклон,

а после в корема й пика забил!


Стихията Рия така укротил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо така ме изоставяш, Рия?
    Прободе ме -
    и бързаш да се скриеш!
    Щом като искаш, ти се откажи,
    ала за мене план "Б" не важИ!
    Откакто ти сърцето ми плени,
    на мене разумът ми измени!
    И аз за теб на всичко съм готов,
    но само не на отказ от любов!
  • Става страшничко тук... Ще си закрия очите докато сменят кървавата сцена с любовна.
  • Ангар, ти си истински рицар и кавалер. Виртуалните ни закачки на този етап са забавни, с лек еротичен привкус. Но аз се притеснявам да не станем досадни на с. Откровеново с пасовете си. Предлагам ти да преминем на план "Б".
  • В корема и ....Искал си да кажеш "под корема и" може би.Поне аз така го разбрах или греша.Моля да бъда извинен иначе стиха е добър а завършва безсмислено жестоко някакси не хармонира с предните стихове.
  • Да видим! А стиха е много хубав!!!
    Поздрав!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...