Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
8 feb 2008, 10:08

Стихосричие 

  Poesía
887 0 29
Не знам дали проклетото мълчание
ще бъде за мечтите ти отплата.
Надявам се да бъде упование,
след мен да преоткриеш светлината.
Безритъмно е в мен и елегично
и диря в теб отново вдъхновение.
Обсебил си до вик... егоистично,
дори на обичта ми - отражението.
Прицелвам се до точност... ще прострелям
във полет позакърпената Нежност.
Защо ли пак за теб е закопняла? -
Безкрилието ражда безнадежност.
Дори не осъзнава, че е късно -
следпепелно любов не се възкръсва.
И болката лекува само Господ,
а който има сили... се прекръства.
Мастилено-любовна следистория.
Във нея се изгубих... и намерих.
Достойна за завида алегория,
(с кантар от вяра грешно те премерих).
Сега прегризвам думите изплъзнати,
с поредно стихосричие отричам те...
И жадна диря влажните остатъци
на твоето пресъхнало – “Обичам те”...

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??