Feb 8, 2008, 10:08 AM

Стихосричие 

  Poetry
951 0 29
Не знам дали проклетото мълчание
ще бъде за мечтите ти отплата.
Надявам се да бъде упование,
след мен да преоткриеш светлината.
Безритъмно е в мен и елегично
и диря в теб отново вдъхновение.
Обсебил си до вик... егоистично,
дори на обичта ми - отражението.
Прицелвам се до точност... ще прострелям
във полет позакърпената Нежност.
Защо ли пак за теб е закопняла? -
Безкрилието ражда безнадежност.
Дори не осъзнава, че е късно -
следпепелно любов не се възкръсва.
И болката лекува само Господ,
а който има сили... се прекръства.
Мастилено-любовна следистория.
Във нея се изгубих... и намерих.
Достойна за завида алегория,
(с кантар от вяра грешно те премерих).
Сега прегризвам думите изплъзнати,
с поредно стихосричие отричам те...
И жадна диря влажните остатъци
на твоето пресъхнало – “Обичам те”...

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??