15 oct 2004, 23:51

Стихотворение за стихотворението

  Poesía
1.3K 0 4

Стихотворение за стихотворението


Стихотворение - изкуство.
Ти мaйстор си на всяко чувство.
Разкриваш красоти и чyдеса пред всички,
сякаш си пътник с четка и боички.

В римите безкрайни
съчетаваш думички омайни.
Можеш да разсмееш всеки
със шеги приятни, леки.

Вековни тайни ти таиш,
сълзи и мъки от историята редиш.
Съхраняваш словото ни свято
сякаш е от чисто злато.

Ах, вълшебно стихотворение,
ти  велико си творение.
Нека чрез теб героите славим.
И никога не те забравим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ами Тола Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мерси
  • На мен пък ми харесва! И честно казано, ако зависеше от мен, бих го включила в учебната програма за началния курс.Това го казвам съвсем сериозно, без следа от ирония. И пиша 6. Браво, Ева
  • Ако го гледаме от каквато и да е възрастова гледна точка текстът остава един и същ, а следователно и всичко, което може да се каже за него не се променя.
  • Като замисъл е много интересно, хареса ми, но според мен, има възможности за оглаждане и краят му би могъл да бъде по-силен. (мое лично виждане).

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...